„Задържане под стража“ за мъж от Габрово, обвинен в държане на наркотици, с цел разпространение
На 8 октомври 2025 г. състав на Окръжен съд – Габрово взе мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на А.Д. от Габрово, обвинен в държане с цел разпространение на високорискови наркотични вещества, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив - престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2 пр. последно, т. 4 във вр. с ал. 1 вр. с чл. 29 ал. 1 б. „а“ и „б“ от НК. Наркотиците – кокаин, метамфетамин и марихуана, са открити на 5 октомври 2025 г. в обитаваното от лицето жилище в Габрово.
Съдът счете, че от събраните до момента доказателства може да се направи обосновано предположение, че А.Д. е съпричастен към престъплението, за което му е повдигнато обвинение, както и че са налице останалите изискуеми от закона предпоставки за налагане на най-тежката мярка за неотклонение. При определяне на същата съдът отчете и наличните по делото данни за предходни осъждания на лицето за престъпления, свързани с държане на наркотици.
Съдът остави без уважение постъпилото по делото искане на Областна служба „Изпълнение на наказанията“ - В. Търново, в случай, че по отношение на А.Д. бъде взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, същият да бъде преведен в ареста в гр. Разград, поради превишения капацитет на ареста в гр. В. Търново. Съдът съобрази разпоредбата на чл. 241, ал. 1 от ЗИНЗС, съгласно която лицата с мярка за неотклонение „задържане под стража“ се настаняват в ареста, в района на който се осъществява досъдебното производство или се разглежда делото. Поради липса на арест на територията на Област Габрово, задържаните лица се настаняват в арест, който е най-близко до района на досъдебното производство, а именно - във В. Търново. Съдебният състав прие, че законът не предвижда възможност дори и с разпореждане на съда, задържаните лица да бъдат превеждани в друг арест, в който има повече свободни места, но не отговаря на изричната законова разпоредба за близост до района на досъдебното производство. Съдебният състав счете, че в случай на обективна невъзможност за настаняване на задържаните лица от областите В. Търново и Габрово в ареста във В. Търново, проблемът следва да бъде решен от съответната администрация взела решение за закриване на ареста в гр. Габрово.
Актът на Окръжен съд – Габрово, с който по отношение на А.Д. е взета мярка „задържане под стража“, подлежи на обжалване или протестиране пред Апелативен съд – Велико Търново.
Съгласно чл. 16 от НПК – обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда.